За България днешните юноши на възраст между 13 и 19 г., са класифицирани като поколението с най-висока степен на употреба на интернет. Те са родени и израснали в ерата на компютрите и онлайн комуникацията и не случайно могат да се нарекат digital natives или „родените в интернет“ (Prensky, 2001).
За разлика от родените преди ерата на интернет и най-вече преди разпространението на средата Web 2.0, те създават с лекота онлайн информация, публикуват мигновено своето мнение и се свързват с други източници на информация много повече от всяка друга демографска група. Този вид комуникация променя психиката, навиците, както и същността на хората.
Интересът на настоящата разработка е породен от факта, че няма друг такъв период в историята, когато младите хора са имали такава възможност да се себепредставят и да бъдат видяни и чути от толкова различни аудитории. Естествено, това положение крие множество рискове за развитието на подрастващите (Herring, S., Kapidzic S., 2015).
Фокусът на проучването е поколението юноши в България, които са „родени в интернет“ и чрез своя мобилен телефон или компютър ежечасно и с лекота боравят с технологиите на базата на Web 2.0 – второто поколение на уеб-базирани услуги като сайтове-мрежи за социални контакти (социални мрежи), онлайн генерирани справочници с актуални въпроси и отговори, всевъзможни инструменти за комуникация, за които онлайн сътрудничеството, съвместната работа и обмена между потребителите са от голямо значение.
Идеята как потребителите на социалните мрежи са хора, които свикват по нов начин да бъдат сами заедно се развива от американската психоложка Шери Търкъл (Turkle, S., 2012). Във Facebook, Twitter, Instagram, Google+, Pinterest и другите виртуални среди ние спокойно можем да говорим с когото си искаме, когато си искаме, а най-важното е, че сами контролираме разговора, определяме желаната от нас емоционална дистанция, която ни кара да се чувстваме сигурни и спокойни. Можем да се представим чрез желаната от нас визия със снимки, да поставим статуси, които са добре обмислени и които няма как да ни изложат, или от друга страна да можем отговорим бавно и задълбочено на сложен въпрос. Така социалните мрежи скриват нашите недостатъци, а ние се чувстваме все по-сигурни в тях. Затваряме се дълбоко в себе си и се концентрираме върху изграждане на своята социална маска. Аз-ът ни може да бъде спокоен, че бива възприет в желаната светлина от останалите хора. Социалните мрежи ни позволяват да бъдем там, където винаги сме искали да се намираме. В мечтаната дискусионна група, при феновете на любим състав или просто като водим разговор с хора, които в реалния свят никога няма да ни обърнат внимание. Редактиране, изтриване, ретуширане на лицето, гласа, тялото са опция за всеки онлайн - нито прекалено малко, нито прекалено много, а в точно желаната степен. Става възможно изчистването на човешките взаимоотношения в цялото им богатство и многообразие с помощта на технологията.
Социалната значимост на проблема поставя необходимостта от неговото научно обсъждане и изучаване. Технологиите се развиват бързо и вече глобалното общество завършва цикъла на преминаването си в Web 3.0 – определение, използвано от John Markoff в New York Times, 2006 за трето поколение уеб-базирани услуги или „Интелигентната мрежа“ на семантична информация, микроформати, търсенето на разговорен език, извличането на знания от данни, машинното самообучение, програмните съветници и технологиите с изкуствен интелект в ежедневието – всички подчертаващи машинното разбиране на информацията, с единствена цел оптимизиран и интуитивен потребителски опит в мрежата (Spivack N.).
Основната цел на това изследване е да се разбере повече за поведението на юношите в актуалната виртуална среда на „свързаната интелигентност“, техните прояви и мотивацията за тях, както и дали те имат връзка със себепредставянето на индивида в реалната му среда – сред връстници, у дома или в училище.
Липсата на такива изследвания, както и унифицирани измерители за себепредставянето и поведението на юношите онлайн обуславя актуалността на поставения изследователски въпрос.
При проведеното проучване и изследваните статистическите резултати се установи, че при описателен анализ се вижда, че изследваните лица в най-висока степен допускат твърдението, че личността, която се представя в интернет, е само маска, като същевременно изключват възможността функцията на виртуалния образ да се възприема като игрова, рекреативна. Твърдения за нова Аз-концепция, разкривана именно заради новата среда, за поддържане на своеобразен Идеален Аз, за Виртуалният Аз като възможност за компенсиране на дефицити от реалността и Виртуалният Аз като манипулатор, влизането в роля е с користна цел – извличане на изгода от другите се възприемат уклончиво.
В изследването се анализираха различията при отговорите на различните полове – момичета и момчета. Въз основа на данните от Т-тест, установихме различия при представянето на Виртуалния и Реалния Аз на момчета и момичета. Статистически значими разлики се наблюдават при използването на виртуалната идентичност за повишаване на самочувствието, представянето на Телесния Аз в интернет и при съвпадението между Реален и Виртуален Аз.
Може да се заключи, че за момчетата в по-висока степен използват Виртуалният си Аз като възможна автотерапия за повишаване на самочувствието.
Също така те по-често представят тялото си като по-хармонично във виртуалното пространство, отколкото момичетата и като цяло са склонни да се държат в интернет по начин, различен от този, по който се държат в реалността, както и да манипулират информацията за себе си като цяло.
Приложената методика, скала за измерване на самооценката в различни области на общуване (тест на Хеър), показва, че в изследваната възраст факторът с най-силно влияние на общото ниво на самооценка са отношенията в семейството (самооценката в домашна обстановка). Мнозинството от изследваните лица са със средно ниво на самочувствие – 76%, за високо самочувствие може да се говори при 12% , а пак при 12% за ниско самочувствие.
Анализът показва статистически значима, макар и много ниска корелация с риск за грешка под 5% при половината от скалите за себепредставянето във виртуалното пространство и самооценката в реална среда.
Като цяло не се наблюдава корелационна зависимост между отделните скали и възрастта на изследваните лица. Фактор за това може да бъде неравномерното разпределение по възраст в извадката.
Най-силна корелационна зависимост наблюдаваме при връзките между начина на виртуално представяне на реалното тяло и всички сфери на самооценка вкл. общата й стойност. Резултатите показват, че колкото по-ниска е общата самооценка на юношата, толкова по-често той представя тялото си като по-хармонично онлайн. Отношенията в семейството в най-силна степен влияят в това отношение, макар всяка от сферите (сред връстници, у дома и в училище) да има значение за тази зависимост.
Статистически значима е зависимостта, която наблюдаваме при използването на Виртуалния Аз като възможна автотерапия за повишаване на самочувствието и общото ниво на самооценка. Отново основен фактор при тази зависимост е самооценката на юношата у дома, като изпреварва по влияние общата самооценка. Изводът, който следва да се направи е, че колкото по-ниска е самооценката на подрастващия, толкова по-често виртуалният Аз се използва за повишаване на самочувствието му, като фактори за това са както взаимоотношенията в семейството и приемането в средата от връстници.
Статистически значима, макар и много ниска корелация с риск за грешка под 5% наблюдаваме при употребата на виртуалната идентичност за експериментиране на нови поведения и изследване на различни ситуации. По-склонни да експериментират нови поведения във виртуалната среда са учениците с по-ниска обща самооценка, като отново решаващ фактор за това отново има самооценката в домашна обстановка.
Показателна е корелационната зависимост за допускането на разлика между Виртуален и Реален Аз от учениците. Колкото по-висока е общата самооценка на юношата, толкова повече виртуалната му идентичност остава непроменена, същата като в реалния живот. Факторите, оказващи влияние са както приемането в средата на връстници, така и приемането у дома.
Склонността към експериментиране с идентичността в интернет и пренасяне на опита в поведението в реалността е свързана с общата самооценка на подрастващите. Колкото по-ниска е общата самооценка на подрастващите, толкова те са по-склонни да експериментират с виртуалната си идентичност и да използват наученото за обогатяване на ролевия си репертоар в реална среда.
Подобна е склонността на юношата да използва Виртуалния си Аз за самоанализ и корекции в поведението. Намерената връзка показва обратна зависимост – колкото по-ниска е самооценката на ученика, толкова повече виртуалната му идентичност му помага да се самоанализира, да ревизира своето поведение. Самооценката у дома и сред връстници са с равно по важност влияние в това отношение.
Корелационният анализ показва, че няма статистически значима връзка между самооценката на юношите и високата степен на приемане на твърдението, че личността, представяна в интернет е само маска, без да се използва тя за манипулиране. Не се наблюдава и статистически значима връзка между ниската степен на допускане на релаксираща, игрова функция на виртуалния Аз и която и да е сфера на самооценка на изследваните лица.
Заключение
Различната среда на общуване, каквато се явява интернет и в частност социалните мрежи се явява естествена за поколението на сегашните юноши в България, чието присъствие е сред най-активните. Развитието на технологиите и достъпността им осигурява над 80% присъствие на подрастващите във виртуалното пространство. Тенденциите в разработката на програмните продукти в световен мащаб целят максимална идентичност на преживяванията при общуването в онлайн и реална среда. Ежегодно визуалните стимули в онлайн средата се променят с тази цел. Отговор на въпроса какъв е реалния опит при общуването в интернет и дали ние се себепредставяме идентично в двете среди се дава от множество изследвания през последните години в световен мащаб.
Настоящата разработка дава отговори специално за поколението на юношите в България, които с лекота комуникират онлайн много повече от всяка друга демографска група. Получените резултати целяха да покажат в каква степен и в какво отношение специфичните особености на този вид комуникация се използват от тях при себепредставянето им – сфера с изключителна важност за всеки подрастващ. Какви са рисковете при формиране на идентичността, когато юношите могат да бъдат видяни и чути от толкова различни аудитории, кои са сферите, в които може да очакваме влияние при навлизането на още по-новите технологии и разпространението на „Интелигентната мрежа“ във всички сфери на ежедневна комуникация. Комуникацията с машините на „разговорен език“, машинното самообучение, програмните съветници и технологиите с изкуствен интелект в ежедневието, води до нов вид потребителски опит в мрежата и несъмнено нов вид онлайн себепредставяне в процеса на новия вид комуникация.
Резултатите показват как личността, която се представя в интернет от юношите, е само маска и при юношите съществува разлика в себепредставянето им в реална и онлайн среда. Има разлика между техния Виртуален и Реален Аз.
При психологическата работа с подрастващи значим фактор е разглеждането на себепредставянето им във виртуалната среда, което може да води до изводи за проблеми със самооценката в конкретни области на взаимодействие и най-вече за важността на взаимоотношенията в семейството.
Пораждат се много възможности за използването на себепредставянето онлайн с терапевтична цел. В образователната сфера могат да се проведат обучения на юноши и техните родители с цел използване на предимствата на виртуалната среда за пълноценно изграждане на Аз-концепцията.
Автор: Здравка Христова,
Магистър Детска и юношеска психология